Всяка нощ е разсъблечена

Всяка нощ плача от щастие,

когато потъвам в обятията ти.

Всяка нощ е дъх и мечтание,

щом устните ти са върху моите.

И всяка нощ съм аз светлина,

когато те назовавам, любими.

И всяка нощ е разсъблечена,

а аз и ти сме така мълчаливи.

И как да не спира дъха ми,

и как бих могла да говоря?

И нужни ли са нам думите?-

щом тя почука на вратата ни.

И когато нощта си замине –

в деня пак ще си те спомня.

И когато пак се свечери

в нощта за теб ще се върна.

И звездите ще изпопадат,

слезли долу чак до земята.

И мост от лъчи ще построят,

мост между нощта и денят.

И път от цветя ще разстилат

и всичко ще е мълчаливо.