Sep 13, 2023, 5:20 PM

Всяка нощ е разсъблечена

  Poetry » Love
436 3 0

Всяка нощ плача от щастие,

когато потъвам в обятията ти.

Всяка нощ е дъх и мечтание,

щом устните ти са върху моите.

И всяка нощ съм аз светлина,

когато те назовавам, любими.

И всяка нощ е разсъблечена,

а аз и ти сме така мълчаливи.

И как да не спира дъха ми,

и как бих могла да говоря?

И нужни ли са нам думите?-

щом тя почука на вратата ни.

И когато нощта си замине –

в деня пак ще си те спомня.

И когато пак се свечери

в нощта за теб ще се върна.

И звездите ще изпопадат,

слезли долу чак до земята.

И мост от лъчи ще построят,

мост между нощта и денят.

И път от цветя ще разстилат

и всичко ще е мълчаливо.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....