Всяко утро е ново начало
На луната зеницата бяла
всяка нощ миг красив
благославя.
Как земята пъстроока
отдава се цяла
на потъмняло от страсти
небе.
Тишината с усмивка се
настанява.
Заиграва се с времето –
да поспре.
Звезди сватовници
тъкат наметало.
Полудял и щастлив,
буен вятър зората зове.
Тя плавно пристъпва –
поруменяла.
В бели облаци къпе
новороденото днес.
Родено в любов,
любов ни дарява.
Всяко утро е ново начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Вълчева Всички права запазени
