Dec 9, 2007, 9:03 AM

Всяко утро е ново начало

  Poetry
2.2K 0 25

На луната зеницата бяла

          всяка нощ миг красив

                             благославя.

Как земята пъстроока

                     отдава се цяла

на потъмняло от страсти

                                           небе.

Тишината с усмивка се

                          настанява.

Заиграва се с времето –

                            да поспре.

Звезди сватовници

            тъкат наметало.

Полудял и щастлив,

        буен вятър зората зове.

Тя плавно пристъпва –

                           поруменяла.

В бели облаци къпе

               новороденото днес.

Родено в  любов,

                      любов ни дарява.

Всяко утро е ново начало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...