Dec 9, 2007, 9:03 AM

Всяко утро е ново начало

  Poetry
2.2K 0 25

На луната зеницата бяла

          всяка нощ миг красив

                             благославя.

Как земята пъстроока

                     отдава се цяла

на потъмняло от страсти

                                           небе.

Тишината с усмивка се

                          настанява.

Заиграва се с времето –

                            да поспре.

Звезди сватовници

            тъкат наметало.

Полудял и щастлив,

        буен вятър зората зове.

Тя плавно пристъпва –

                           поруменяла.

В бели облаци къпе

               новороденото днес.

Родено в  любов,

                      любов ни дарява.

Всяко утро е ново начало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...