Втора носталгия
Втора Носталгия
Донесъл със себе си от селцето край Дунав
червен акордеон и торба топли дрехи,
той сяда зад блока на една захвърлена гума
и засвирва нещо свое, много старо и крехко.
Затворил очи, той рови в сърцето си с нокът
за парченца от спомени, за късове чувства.
Топи се облак под слънцето, сякаш е пчелен восък,
в акордеона се влива човекът през върха на своите пръсти.
И рибарски лодки край него потеглят с разпънати мрежи,
прелитат сред пръски вода над тях ята толстолоби,
хвърлят моруни хайвера си в нашите малки балкони,
водовъртежи смесват студени течения с топли.
Крайречни тополи израстват, на тях кацат птици,
под корените им змии бавно сменят своите кожи.
Око на гущер блести сред тревата като малка жълтица,
две костенурки проверяват коя от тях е по-бързоходна...
А един човек - мъничък, колкото пясъчен остров,
седи в своя двор под разцъфтялата бяла череша,
приготвил се вече да тръгва и подпрял на земята до стола
червен акордеон и торба топли дрехи.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стилиян Иванов Всички права запазени
Много хубаво!!!
