Втора пролет посрещам без тебе.
Втора пролет топя ледовете с горещи сълзи.
Посрещам ятата от дългия път долетели
и дървото под прозореца ми отново цъфти...
Облече се природата в розово и бяло,
Поклащат се, сякаш танцуват нежните цветя.
Усмивка озари дори лицето на клошаря,
но на мене не донесе радост пролетта...
Втора пролет откакто ненадейно си тръгна,
Дори любимата ти котка не те спря.
Гледах след теб, а ти дори не се обърна.
Блестеше слънце, а пред очите ми падна мъгла...
Но аз дочаках и ще прегърна новородената пролет,
ще погаля развигора с треперещи ръце.
За уханията пролетни сърцето си ще отворя
и ще очаквам да видя на прага си... теб...
© Пепа Деличева Всички права запазени