7.03.2024 г., 0:21 ч.  

Втора употреба 

  Поезия » Любовна
300 5 16

 

Сънувах сън... в който бяха двама,

тъй влюбено щастливи. Суета.

Животът им, триъгълник и драма,

тайнствено загърнат от мъгла.

 

Тя, младото момиче доверчиво,

докоснало за пръв път обичта.

А той,  мъжът семеен, "справедливо"

приел грехът във своята съдба.

 

Заведе я във своя магазин за дрехи,

но втора употреба, за беда.

Да види тя, как сто жени квичейки

обличат с дрипи зъзнеща душа.

 

Как грабеха безсвястно, безразборно

купуваха с охота... бедността.

А тя стоеше плахо, илюзорно.

Нали на среща бе със любовта.

 

Когато стоката почти привърши,

блуза ù предложи, сива при това.

И нещо в нея силно се прекърши.

Безлична мишка, сива се видя...

 

Подаръкът му не прие от гордост.

Наясно бе със своята цена.

Палто си тя избра и грейна в радост.

Лилавото... за нея мечта.

 

Тя него щеше да си купи. Лично.

Подхождаше ù най на същността. 

Изглеждаше и царствено, и тежко,

но... дребничка бе нейната снага. 

 

 

Излязоха забързани  и двама.

Той с трескав поглед. Бързащ към дома.

А тя, притихналата млада дама

пораснала със педя... полетя.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите »

9 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??