Втора употреба
Сънувах сън... в който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено загърнат от мъгла.
Тя, младото момиче доверчиво,
докоснало за пръв път обичта.
А той, мъжът семеен, "справедливо"
приел грехът във своята съдба.
Заведе я във своя магазин за дрехи,
но втора употреба, за беда.
Да види тя, как сто жени квичейки
обличат с дрипи зъзнеща душа.
Как грабеха безсвястно, безразборно
купуваха с охота... бедността.
А тя стоеше плахо, илюзорно.
Нали на среща бе със любовта.
Когато стоката почти привърши,
блуза ù предложи, сива при това.
И нещо в нея силно се прекърши.
Безлична мишка, сива се видя...
Подаръкът му не прие от гордост.
Наясно бе със своята цена.
Палто си тя избра и грейна в радост.
Лилавото... за нея мечта.
Тя него щеше да си купи. Лично.
Подхождаше ù най на същността.
Изглеждаше и царствено, и тежко,
но... дребничка бе нейната снага.
Излязоха забързани и двама.
Той с трескав поглед. Бързащ към дома.
А тя, притихналата млада дама
пораснала със педя... полетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
