Втори юни, казват - празник днес е,
свежи цветя моят дядо донесе.
Показа ми един паметник в бяло
и аз поднесох букетчето цяло.
Гледам плахо към мъжа висок
с буйна брада и погледа строг.
Да си призная - не знам кой е той,
дядо ми рече - български герой.
Някога, в далечни тежки времена,
той обичал силно нашата страна.
Събрал бил чета от смели момци,
за свободата светла те били борци.
Името му после с почит спомена,
Ботев го нарече и сведе той глава.
Аз ще го запомня, на празника голям
цвете за героите ще поднасям сам.
© Мария Всички права запазени