1.07.2008 г., 9:14

вторник

1.1K 0 15
не ми пиши името в червено
никога
не понасям разправии
и червения ти пуловер закачен
на пирона на вратата
и тъпото мълчание
дето се спуска в тъмното
не понасям сладко от ягоди
и се изривам от въпроси за бъдещето
и Ред Хот Чили Пепърс
и тридневната ти брада 
дето ми се забива във възглавницата
не ми говори в червено
никога
знам,че това е цвета на кръвта
и че чрез нея съществувам
но не понасям филми с Дракула
и афиши от цирк със слон върху топка
и стари градски песни
хербарии от рози ми докарват деменция
а чернобелите снимки хвърлям в боклука
и ако искаш да ме чуеш
просто вдигни слушалката
и пусни дъжда
и сритай стъклените парчета
от кристалната чаша в ъгъла
да не се порежеш като стъпваш бос
и ми говори
но никога в червено
никога

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...