1.07.2008 г., 9:14

вторник

1.1K 0 15
не ми пиши името в червено
никога
не понасям разправии
и червения ти пуловер закачен
на пирона на вратата
и тъпото мълчание
дето се спуска в тъмното
не понасям сладко от ягоди
и се изривам от въпроси за бъдещето
и Ред Хот Чили Пепърс
и тридневната ти брада 
дето ми се забива във възглавницата
не ми говори в червено
никога
знам,че това е цвета на кръвта
и че чрез нея съществувам
но не понасям филми с Дракула
и афиши от цирк със слон върху топка
и стари градски песни
хербарии от рози ми докарват деменция
а чернобелите снимки хвърлям в боклука
и ако искаш да ме чуеш
просто вдигни слушалката
и пусни дъжда
и сритай стъклените парчета
от кристалната чаша в ъгъла
да не се порежеш като стъпваш бос
и ми говори
но никога в червено
никога

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...