1 июл. 2008 г., 09:14

вторник 

  Поэзия » Белые стихи
879 0 15
не ми пиши името в червено
никога
не понасям разправии
и червения ти пуловер закачен
на пирона на вратата
и тъпото мълчание
дето се спуска в тъмното
не понасям сладко от ягоди
и се изривам от въпроси за бъдещето
и Ред Хот Чили Пепърс
и тридневната ти брада 
дето ми се забива във възглавницата
не ми говори в червено
никога
знам,че това е цвета на кръвта
и че чрез нея съществувам
но не понасям филми с Дракула
и афиши от цирк със слон върху топка
и стари градски песни
хербарии от рози ми докарват деменция
а чернобелите снимки хвърлям в боклука
и ако искаш да ме чуеш
просто вдигни слушалката
и пусни дъжда
и сритай стъклените парчета
от кристалната чаша в ъгъла
да не се порежеш като стъпваш бос
и ми говори
но никога в червено
никога

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??