5.12.2011 г., 1:23

Второто гнездо

700 0 1

 

Решихме да си построим гнездо отново,

че първите ни - бури зли отвяха.

И вярвахме, когато бъде то готово,

ще имаме пак с тебе топла стряха.

 

Не знам защо, но някак си не се получи-

строях го аз насам, а ти - нататък.

Понеже тебе друга, мене друг е учил,

гнездото ни все беше с недостатък.

 

Децата ни, "добри роднини и съседи",

започнаха съвети да ни дават.

Не забелязвахме, че те са "кривогледи"

и вместо нас започват да решават...

 

Строихме упорито няколко години,

накрая заприлича то на къща.

Ала забравихме да сложим и комини -

напълнихме го с дим, бърлога съща.

 

Направихме комини, вредом проветрихме,

замазахме - отгдето е димяло.

Студено беше ни, във него пак се свихме

и ето - уж гнездото ни е цяло...

 

Отвън приличаше на старите ни къщи.

Но ние с теб - не бяхме вече същи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Тъжно, но истинско! Житейска истина, разказана с болка, но и с такава лекота на словото!
    Сърдечен поздрав от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...