Dec 5, 2011, 1:23 AM

Второто гнездо 

  Poetry » Other
445 0 1

 

Решихме да си построим гнездо отново,

че първите ни - бури зли отвяха.

И вярвахме, когато бъде то готово,

ще имаме пак с тебе топла стряха.

 

Не знам защо, но някак си не се получи-

строях го аз насам, а ти - нататък.

Понеже тебе друга, мене друг е учил,

гнездото ни все беше с недостатък.

 

Децата ни, "добри роднини и съседи",

започнаха съвети да ни дават.

Не забелязвахме, че те са "кривогледи"

и вместо нас започват да решават...

 

Строихме упорито няколко години,

накрая заприлича то на къща.

Ала забравихме да сложим и комини -

напълнихме го с дим, бърлога съща.

 

Направихме комини, вредом проветрихме,

замазахме - отгдето е димяло.

Студено беше ни, във него пак се свихме

и ето - уж гнездото ни е цяло...

 

Отвън приличаше на старите ни къщи.

Но ние с теб - не бяхме вече същи.

 

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми! Тъжно, но истинско! Житейска истина, разказана с болка, но и с такава лекота на словото!
    Сърдечен поздрав от мен!
Random works
: ??:??