Решихме да си построим гнездо отново,
че първите ни - бури зли отвяха.
И вярвахме, когато бъде то готово,
ще имаме пак с тебе топла стряха.
Не знам защо, но някак си не се получи-
строях го аз насам, а ти - нататък.
Понеже тебе друга, мене друг е учил,
гнездото ни все беше с недостатък.
Децата ни, "добри роднини и съседи",
започнаха съвети да ни дават.
Не забелязвахме, че те са "кривогледи"
и вместо нас започват да решават...
Строихме упорито няколко години,
накрая заприлича то на къща.
Ала забравихме да сложим и комини -
напълнихме го с дим, бърлога съща.
Направихме комини, вредом проветрихме,
замазахме - отгдето е димяло.
Студено беше ни, във него пак се свихме
и ето - уж гнездото ни е цяло...
Отвън приличаше на старите ни къщи.
Но ние с теб - не бяхме вече същи.
© Славка Любенова All rights reserved.
Сърдечен поздрав от мен!