10.06.2015 г., 19:42

Вяра

756 0 0

Вярвам само на сърцето си.

Благодарение на него аз живея.

Ще повярвам и на любовта,

когато срещна нея,

сродната душа.

Всеки човек, трябва да обича,

и да бъде обичан.

Всеки човек, трябва да бъде

докоснат от любовта.

А аз с много вяра и надежда,

продължавам да вървя напред.

Назад не поглеждам.

Сутрин се усмихвам.

Вечер пак с нея,

усмивката заспивам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...