19.11.2008 г., 20:29

Вяра?

915 0 2
Вяра? Напуснала ме е,
изгубила съм пътя светъл.
Нима, ако имаше Бог, щеше
толкова мъка без жал да ни дава?

Вяра? Затворила съм сърцето си
за молитви и икони,
но нима мога очи да затворя,
когато пред мен дете проси и сълзи рони?

Вяра? Грешна съм и зная,
че добро на този свят няма.
Нима е пак по волята божия
човек приятел да убива, вместо да спасява?

Как да вярвам, когато злото
с аплодисменти измества доброто,
когато човекът няма чест и жал,
когато пътя на дявола е избрал?

Чудеса и светци, ангели и рай няма,
сам си - помисли как животът ти да не избяга.
Не бъди наивен и знай, че всеки е способен да предава
и няма сила, която грехове да опрощава и виновния да спасява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • явно си била наранена когато си писала това стихотворение.. надявам се вече да не мислиш че "добро на този свят няма" прегръдки
  • Не бъди толкова черногледа, мила ! Теологическата основа на стиха - за това дали има или няма Бог - не искам да коментирам , но относно липсата на добро в живота ... не съм съгласна .. доброто е навсякъде, където си го създадеш, където има хора които да го искат. Не може да мериш всички с един аршин..хора разни.Не искам да си мисля, че момиче на твоята крехка възраст е толкова обезверено.Има много живот пред теб,мила, ще видиш много зло, но и много добро. "Когато нощта е най-тъмна, най-ясно се виждат звездите."

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...