Вяра
ВЯРА
(на приятелите ми)
Тъй вярвам в живота,
както вярвам на мама.
За всичко му вярвам, братле!
Та той ме научи –
няма измама -
да живея за двама поне!
И от там като тръгна…
Какво да ти кажа?…
То пиене, песни, софри…
Любови, поеми, раздели,
и често в очите сълзи.
Къде са от радост,
къде са от мъка,
никой не ти ги брои…
Настъпваш газта,
а там - на завоя,
се влюбваш във други очи.
И жадно поглъщаш,
изпиваш с наслада,
нектара на тази любов…
Без имена.. Без да е твоя…
Взета от някой за малко,
за няколко часа любов.
Животът е мъдър!
Аз вярвам във него!
Вярвам във новия ден!
Аз вярвам, братле,
във моето лято,
което тъгува за мен!
Емил Стоянов
10.02.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
