emo2 (Емил Стоянов)
236 750
31.03.2016 г., 17:21 ч.

Вяра 

  Поезия » Друга
459 0 5

 

ВЯРА
(на приятелите ми)

 

Тъй вярвам в живота, 
както вярвам на мама.
За всичко му вярвам, братле!
Та той ме научи –
няма измама -
да живея за двама поне!
И от там като тръгна…
Какво да ти кажа?…
То пиене, песни, софри…
Любови, поеми,  раздели,
и често в очите сълзи.
Къде са от радост, 
къде са от мъка,
никой не ти ги брои…
Настъпваш газта,
а там - на завоя,
се влюбваш във други очи.
И жадно поглъщаш,
изпиваш с наслада,
нектара на тази любов…
Без имена.. Без да е твоя…
Взета от някой за малко,
за няколко часа любов.
Животът е мъдър!
Аз вярвам във него!
Вярвам във новия ден!
Аз вярвам, братле,
във моето лято,
което тъгува за мен!

 

Емил Стоянов 
10.02.2016г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз вярвам, братле,
    във моето лято,
    което тъгува за мен!..... И аз вярвам!
  • Много хубаво изпълнение! Интересна гледна точка - хареса ми строежът "разговор" с живота! Браво!
  • Без вяра, за никъде не е човек! Поздрав, Емо, прекрасно стихотворение!
  • Вярвай, Емо!!
  • Жестоко..., - Щом им Взрив - ще има Срив "Потопът прави почвата по-плодородна, пролятата кръв укрепва морала. И тъй, голямото приношение на света циклично се повтаря..."
    "Животът е мъдър!
    Аз вярвам във него!
    Вярвам във новия ден!"
Предложения
: ??:??