Вяра
ВЯРА
(на приятелите ми)
Тъй вярвам в живота,
както вярвам на мама.
За всичко му вярвам, братле!
Та той ме научи –
няма измама -
да живея за двама поне!
И от там като тръгна…
Какво да ти кажа?…
То пиене, песни, софри…
Любови, поеми, раздели,
и често в очите сълзи.
Къде са от радост,
къде са от мъка,
никой не ти ги брои…
Настъпваш газта,
а там - на завоя,
се влюбваш във други очи.
И жадно поглъщаш,
изпиваш с наслада,
нектара на тази любов…
Без имена.. Без да е твоя…
Взета от някой за малко,
за няколко часа любов.
Животът е мъдър!
Аз вярвам във него!
Вярвам във новия ден!
Аз вярвам, братле,
във моето лято,
което тъгува за мен!
Емил Стоянов
10.02.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
