Вяра
ВЯРА
(на приятелите ми)
Тъй вярвам в живота,
както вярвам на мама.
За всичко му вярвам, братле!
Та той ме научи –
няма измама -
да живея за двама поне!
И от там като тръгна…
Какво да ти кажа?…
То пиене, песни, софри…
Любови, поеми, раздели,
и често в очите сълзи.
Къде са от радост,
къде са от мъка,
никой не ти ги брои…
Настъпваш газта,
а там - на завоя,
се влюбваш във други очи.
И жадно поглъщаш,
изпиваш с наслада,
нектара на тази любов…
Без имена.. Без да е твоя…
Взета от някой за малко,
за няколко часа любов.
Животът е мъдър!
Аз вярвам във него!
Вярвам във новия ден!
Аз вярвам, братле,
във моето лято,
което тъгува за мен!
Емил Стоянов
10.02.2016г.
© Емил Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво изпълнение! Интересна гледна точка - хареса ми строежът "разговор" с живота! Браво!
-
Без вяра, за никъде не е човек! Поздрав, Емо, прекрасно стихотворение!
-
Вярвай, Емо!!
-
Жестоко..., - Щом им Взрив - ще има Срив "Потопът прави почвата по-плодородна, пролятата кръв укрепва морала. И тъй, голямото приношение на света циклично се повтаря..."
"Животът е мъдър!
Аз вярвам във него!
Вярвам във новия ден!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
във моето лято,
което тъгува за мен!..... И аз вярвам!