17.03.2019 г., 11:04

Вяра

597 0 0

Вяра


Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост.
Разсъблечи ме и страхът ми изхвърли,
овехтялата ми дреха ти разкъсай.
Истината е в мене скрита,
дълбоко в сърцето ми си ти.
Сърцето няма дреха,
пред тебе винаги оголено стои
и от тебе няма тайни.
Чети девиза на сърцето сластно,
за тебе то копнее, страда
и вярата му чиста тебе благославя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...