Вяра
След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра?
Вълчиците дори не са опасни.
Подай им хляб и мъничко вода
и огънче за вяра, да не гасне.
Че вярата в овцете днес е мит,
сред стадото залостено в капана.
Аз още чувам в хорския им щит,
как плаче скръбно вярата заклана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
