Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят.
Ден, а нощта е покривало.
Излюпени, мечтите танцуват.
Удар като с нож.
Кръв и ехо.
Любимият лежи и стене.
Бягство и уплаха.
Розовото е червено.
Сърцето плаче опетнено.
Вятърът извиква в нощта.
Крадливо времето се гърчи.
Кола и крясък.
Вой на бездомно куче.
Опропастени са мечтите.
Ухае на тъга.
Моля се в коридора,
Косите са оплетени с аленото.
Чакам знак и надежда.
Не усещам сълзите.
Отворена врата. Мигащ коридор.
Жив е!
Душата се свлича на близкия стол.
Ридаене и сладък смях.
Не е черно, много бялото ме заслепява.
Пътувам към него.
Целувка през прозорец.
Дихание и вяра.
Тук съм!
© Ана Янкова Всички права запазени