24.08.2023 г., 18:49

Вяра

461 1 0

 

Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга. 
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят.
Ден, а нощта е покривало.
Излюпени, мечтите танцуват.
Удар като с нож.
Кръв и ехо.
Любимият лежи и стене.
Бягство и уплаха.
Розовото е червено.
Сърцето плаче опетнено.
Вятърът извиква в нощта.
Крадливо времето се гърчи.
Кола и крясък.
Вой на бездомно куче.
Опропастени са мечтите.
Ухае на тъга.
Моля се в коридора,
Косите са оплетени с аленото.
Чакам знак и надежда.
Не усещам сълзите.
Отворена врата. Мигащ коридор.
Жив е!
Душата се свлича на близкия стол.
Ридаене и сладък смях.
Не е черно, много бялото ме заслепява.
Пътувам към него.
Целувка през прозорец.
Дихание и вяра.
Тук съм! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...