Aug 24, 2023, 6:49 PM

Вяра

  Poetry » Love
458 1 0

 

Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга. 
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят.
Ден, а нощта е покривало.
Излюпени, мечтите танцуват.
Удар като с нож.
Кръв и ехо.
Любимият лежи и стене.
Бягство и уплаха.
Розовото е червено.
Сърцето плаче опетнено.
Вятърът извиква в нощта.
Крадливо времето се гърчи.
Кола и крясък.
Вой на бездомно куче.
Опропастени са мечтите.
Ухае на тъга.
Моля се в коридора,
Косите са оплетени с аленото.
Чакам знак и надежда.
Не усещам сълзите.
Отворена врата. Мигащ коридор.
Жив е!
Душата се свлича на близкия стол.
Ридаене и сладък смях.
Не е черно, много бялото ме заслепява.
Пътувам към него.
Целувка през прозорец.
Дихание и вяра.
Тук съм! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...