30.04.2014 г., 20:51

Вяра

905 0 0

Знам, че си до мене, Господи,

за миг не си ме изоставял.

Подкрепа бил си във живота ми.

На мен си давал и прощавал.

 

Но мойта грешка беше, Господи,

че в тебе бях се усъмнила,

когато страдах силно, винаги

наум живота запроклинах.

 

И в мене си не вярвах, Господи,

така се бях обезверила,

че грешка съм, си мислех, може би,

не знаех колко съм ти мила!

 

Но днес те чувствам сякаш с въздуха

изпълваш ме с надежда, с вяра.

Обичам те и неотлъчно

ще следвам твоята повеля!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...