Знам, че си до мене, Господи,

за миг не си ме изоставял.

Подкрепа бил си във живота ми.

На мен си давал и прощавал.

Но мойта грешка беше, Господи,

че в тебе бях се усъмнила,

когато страдах силно, винаги

наум живота запроклинах.

И в мене си не вярвах, Господи,

така се бях обезверила,

че грешка съм, си мислех, може би,

не знаех колко съм ти мила!

Но днес те чувствам сякаш с въздуха

изпълваш ме с надежда, с вяра.

Обичам те и неотлъчно

ще следвам твоята повеля!