30 abr 2014, 20:51

Вяра

  Poesía
913 0 0

Знам, че си до мене, Господи,

за миг не си ме изоставял.

Подкрепа бил си във живота ми.

На мен си давал и прощавал.

 

Но мойта грешка беше, Господи,

че в тебе бях се усъмнила,

когато страдах силно, винаги

наум живота запроклинах.

 

И в мене си не вярвах, Господи,

така се бях обезверила,

че грешка съм, си мислех, може би,

не знаех колко съм ти мила!

 

Но днес те чувствам сякаш с въздуха

изпълваш ме с надежда, с вяра.

Обичам те и неотлъчно

ще следвам твоята повеля!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...