Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
23.07.2013 г., 22:05 ч.

Вяра 

  Поезия » Гражданска
1002 0 12

                       ВЯРА

Бронебойни  патрони?!
Бронебойни  патрони?!
Не. Капчукът фалшиво запял е навън.
Отново е пролет. Мечтаната пролет...
Все още мъртвило. Кошмар. Зимен сън...

Небето - оловно и тежко, и сиво.
Зла, зимата бранеше своята власт.
А някакво птиче се бе заблудило...
„Повярвай, че аз съм!
Това съм пак аз!“

И  хукна потокът. Не му бе до песен.
Набираше сили той час подир час.
И гръмна ледът. С вик някой ме стресна:

„Повярвай, че аз съм!
Това съм пак аз!“


Напук сякаш първото бяло кокиче
леда бе строшило с глава. Чувам глас:
„Ето - аз дишам, живея, обичам...
Повярвай, че аз съм!
Това съм пак аз!“

С бронебойни патрони?!

С бронебойни патрони?!
Не?! А как простреляхте моята вяра?!
... Заплакаха голите ледени клони.
Южнякът миришеше лошо. На сяра...

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??