Вяра
ВЯРА
Бронебойни патрони?!
Бронебойни патрони?!
Не. Капчукът фалшиво запял е навън.
Отново е пролет. Мечтаната пролет...
Все още мъртвило. Кошмар. Зимен сън...
Небето - оловно и тежко, и сиво.
Зла, зимата бранеше своята власт.
А някакво птиче се бе заблудило...
„Повярвай, че аз съм!
Това съм пак аз!“
И хукна потокът. Не му бе до песен.
Набираше сили той час подир час.
И гръмна ледът. С вик някой ме стресна:
„Повярвай, че аз съм!
Това съм пак аз!“
Напук сякаш първото бяло кокиче
леда бе строшило с глава. Чувам глас:
„Ето - аз дишам, живея, обичам...
Повярвай, че аз съм!
Това съм пак аз!“
С бронебойни патрони?!
С бронебойни патрони?!
Не?! А как простреляхте моята вяра?!
... Заплакаха голите ледени клони.
Южнякът миришеше лошо. На сяра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
