18.01.2011 г., 0:39

Вяра

1.1K 0 7

 

                      В Я Р А

 

Умирах, възкръсвах и пак оцелявах -

животът ми беше самата превратност.

Но бързо привикнах - не се впечатлявах,

че идва и друга, поредна опасност.

 

Духът ми не трепна пред зли урагани -

не станах покорен робот или зомби.

Превързвах със вяра жестоките рани -

край мене свистяха куршуми и бомби.

 

И нека тече си бездушното време,

и нека си влачи прокобите черни.

Напразно си мисли, че то ще отнеме

и моята вяра в посоките верни.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !Силно! Стреляй!
  • ИЦЕ,благодаря ти за този стих!
    Бурите да опитват да ни превият,колкото си щат-ние пак ще оцелеем!
    С "...вяра в посоките верни."
    Поздрави и усмивки,ИЦЕ !
  • И вместо човекът, да стана самият...

    роботът послушен, дори лицемерен.
    Силно!Впечатляващо! : )
  • За да имаш дух, да се чувстваш свободен,истински човек, трябва да имаш вяра в посоките верни. Хареса ми.
  • Вярата трябва да е най-силна!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...