Вяра

Poetry » Other

1.1K 0 7

В Я Р А

Умирах, възкръсвах и пак оцелявах -

животът ми беше самата превратност.

Но бързо привикнах - не се впечатлявах,

че идва и друга, поредна опасност.

Духът ми не трепна пред зли урагани -

не станах покорен робот или зомби.

Превързвах със вяра жестоките рани -

край мене свистяха куршуми и бомби.

И нека тече си бездушното време,

и нека си влачи прокобите черни.

Напразно си мисли, че то ще отнеме

и моята вяра в посоките верни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

!Силно! Стреляй!

2011-01-22T22:17:55+02:00
stenli499 (Станислава)

ИЦЕ,благодаря ти за този стих!
Бурите да опитват да ни превият,колкото си щат-ние пак ще оцелеем!
С "...вяра в посоките верни."
Поздрави и усмивки,ИЦЕ !

2011-01-22T22:02:03+02:00
kopele (Ирен Попова)

И вместо човекът, да стана самият...

роботът послушен, дори лицемерен.
Силно!Впечатляващо! : )

2011-01-20T20:48:35+02:00
anka-dimitrova (Анка Келешева)

За да имаш дух, да се чувстваш свободен,истински човек, трябва да имаш вяра в посоките верни. Хареса ми.

2011-01-19T15:20:46+02:00
esfir (Есфир Асфар)

Вярата трябва да е най-силна!!!

2011-01-18T21:20:29+02:00