18 янв. 2011 г., 00:39

Вяра

1.1K 0 7

 

                      В Я Р А

 

Умирах, възкръсвах и пак оцелявах -

животът ми беше самата превратност.

Но бързо привикнах - не се впечатлявах,

че идва и друга, поредна опасност.

 

Духът ми не трепна пред зли урагани -

не станах покорен робот или зомби.

Превързвах със вяра жестоките рани -

край мене свистяха куршуми и бомби.

 

И нека тече си бездушното време,

и нека си влачи прокобите черни.

Напразно си мисли, че то ще отнеме

и моята вяра в посоките верни.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !Силно! Стреляй!
  • ИЦЕ,благодаря ти за този стих!
    Бурите да опитват да ни превият,колкото си щат-ние пак ще оцелеем!
    С "...вяра в посоките верни."
    Поздрави и усмивки,ИЦЕ !
  • И вместо човекът, да стана самият...

    роботът послушен, дори лицемерен.
    Силно!Впечатляващо! : )
  • За да имаш дух, да се чувстваш свободен,истински човек, трябва да имаш вяра в посоките верни. Хареса ми.
  • Вярата трябва да е най-силна!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...