22.04.2011 г., 19:31

Вяра

751 0 19

 

По свое подобие ме сътвори,

даде ми съзнание, душа,

от мене ти нищичко не скри,

показа  ми безкрайната ти светлина.

 

От плът и кръв човек ме нарече

и частица живот ми подари,

необятна земя, от край и по-далече,

в моите ръце я повери.

 

Прости ми, че грешна се родих,

 светът ти чист аз изцяло измених,

покоя ти без смисъл наруших,

но вярата си аз към теб никога не промених.

 

Благодаря ти за този земен миг,

в който стъпките си аз оставям.

Благодаря ти. Това е моят вик.

,,Аз вярвам в теб и до край ще вярвам!’’

 

 

Весело посрещане на Христовото Възкресение!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...