Apr 22, 2011, 7:31 PM

Вяра

  Poetry » Other
749 0 19

 

По свое подобие ме сътвори,

даде ми съзнание, душа,

от мене ти нищичко не скри,

показа  ми безкрайната ти светлина.

 

От плът и кръв човек ме нарече

и частица живот ми подари,

необятна земя, от край и по-далече,

в моите ръце я повери.

 

Прости ми, че грешна се родих,

 светът ти чист аз изцяло измених,

покоя ти без смисъл наруших,

но вярата си аз към теб никога не промених.

 

Благодаря ти за този земен миг,

в който стъпките си аз оставям.

Благодаря ти. Това е моят вик.

,,Аз вярвам в теб и до край ще вярвам!’’

 

 

Весело посрещане на Христовото Възкресение!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...