29.03.2009 г., 23:22

Вяра, надежда, любов

4.2K 0 18

 

Вяра, надежда, любов

 

Младостта ме облече с надежда

и криле даже ми даде;

от невинност изтъка ми одежди

и доброта дари за награда.

 

Обеща ми рози по пътя

и сълзи само от радост;

в очите - блясък да свети,

а душа - да прелива от благост.

 

Реалността, обаче, поднесе

разочарование, трудност, несгоди...

Своя кръст в изпитание понесох

и преборвах тъга и тегоби...

 

Но младежкият устрем остана,

непречупен от живота суров.

Мъдрост почерпих от старите рани

и запазих си само:

                           вяра, надежда, любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно, никога да не спира!
  • Браво на позитивизма и на добротата ти! Придаваш ги и на другите с твоите стихове!
  • Прегръщам те заедно със прекрасния замисъл на творбата - запомня се!
    Хубаво и празнично настроение, Ани!
  • вяра, надежда и любов...пази си ги Анахид...докато те има...
    поетична светлина е този стих...
  • Мъдрост почерпих от старите рани
    и запазих си само:
    вяра, надежда, любов!

    Аз вярвам- мъдростта че разпилява
    любов житейски осъзната.
    Надеждата е порив под надслов:
    "Не се достигат,но ги има Небесата!"

    Браво Ани! Бъди!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...