Вяра, надежда, любов
Вяра, надежда, любов
Младостта ме облече с надежда
и криле даже ми даде;
от невинност изтъка ми одежди
и доброта дари за награда.
Обеща ми рози по пътя
и сълзи само от радост;
в очите - блясък да свети,
а душа - да прелива от благост.
Реалността, обаче, поднесе
разочарование, трудност, несгоди...
Своя кръст в изпитание понесох
и преборвах тъга и тегоби...
Но младежкият устрем остана,
непречупен от живота суров.
Мъдрост почерпих от старите рани
и запазих си само:
вяра, надежда, любов!
© Анахид Чальовска All rights reserved.
