Вяра. Надежда. Любов

7.10.2005 г., 19:38 ч.

Поезия

960 0 1

Ако махнеш ръка с презрение
и отхвърлиш най-святото, което ти давах -
един ден Животът няма да ти прости.
Най-страшно е предателството в любовта,
сърце, сковано от недоверие и суета,
душа, обвита от съмнения и лицемерие.
Ако си заслепен и самовлюбен,
ако не можеш да разчетеш по сълзите-
за какво и за кой са изплакани
от гордост или защото си страхливец -
един ден Миналото ще ти тежи,
като в лош сън ще си преследван от спомени.
Ако тогава те разяде гузната съвест
и се молиш със надежда да се върна,
дали ще мога да загърбя всичко?
С душа ранена и сърце разкъсано -
ще мога ли да ти простя?...

Дали е останала Вярата в мен?
Дали има Надежда за теб?
Дали отново Любов ще гори?...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dimi (Дими Фильова)

2005-10-09T19:14:38+03:00

Въпроси, на които не мога да дам отговор, но мога да кажа, че стихът ти е много хубав, адашке!