Връщам се от слънчевия град,
който ме прегърна и целуна.
Пловдив е магичен кръговрат!
Пловдив е изпънат като струна!
Вечните тепета го красят.
Центърът на мигове ухае.
Пловдив е поезия! Светът
шепне ми, че сякаш тук е раят!
Птици чуруликат. Аз вървя.
Аз вървя и бавно се издигам.
Може би дори ще полетя?...
Пловдив е красива чучулига!
Влакът ми потегли, бърз и лек.
Бързо се изгубих в светлината.
В Пловдив срещнах аз един човек!
В Пловдив аз повярвах в чудесата!
© Димитър Драганов Всички права запазени