10.03.2011 г., 17:13

Вяра в живота

2.9K 0 4

 

Дишам, значи съществувам?

- Да! 

Не е вярно, че нищо не струвам! 

От плът и кръв съм, точно както теб,

и обичам живота, колкото и да е не лек.


Отричам смъртта и мразя лъжата,

защото тя погубва човека и душата.

В слънцето съм влюбен 

и в сърцето ми е ден,

и в речника ми не съществува думата "студен".


Всеки ден, щом се зазори,

любовта изгрява и огънят в мен гори!

Ненавиждам завистта и мразя лъжата,

защото тя погубва сърцето и душата.


Вярата ми е една!

В живота и неговата красота.

Вярвам в утрешния ден.

Дори мрачен да бъде и студен,

зная, че след това 

ще настъпи отново пролетта!

И усмивки ще дарява тя,

и отново празник ще бъде за моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успех и от мен!
    Усмихна ме, накара ме и в днешния ден да си повярвам.
    В този момент биХ си казала само:...Вдигни очи!
    Поздравления!
  • Може би звучи детско и наивно,
    но не и инфантилно и пасивно.
    На мен ми хаpесва
    и емоциите ми - сpесва.
  • Благодаря !
    Винаги ще воювам за слънцето си и за вярата в живота! Нека всички правят така струва си да дишаш !
  • Струва си да воюваш и за слънцето, и за своята поезия. В нея има
    много чувствителност и заслужена вяра.Успехи.Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...