10.03.2011 г., 17:13

Вяра в живота

2.9K 0 4

 

Дишам, значи съществувам?

- Да! 

Не е вярно, че нищо не струвам! 

От плът и кръв съм, точно както теб,

и обичам живота, колкото и да е не лек.


Отричам смъртта и мразя лъжата,

защото тя погубва човека и душата.

В слънцето съм влюбен 

и в сърцето ми е ден,

и в речника ми не съществува думата "студен".


Всеки ден, щом се зазори,

любовта изгрява и огънят в мен гори!

Ненавиждам завистта и мразя лъжата,

защото тя погубва сърцето и душата.


Вярата ми е една!

В живота и неговата красота.

Вярвам в утрешния ден.

Дори мрачен да бъде и студен,

зная, че след това 

ще настъпи отново пролетта!

И усмивки ще дарява тя,

и отново празник ще бъде за моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успех и от мен!
    Усмихна ме, накара ме и в днешния ден да си повярвам.
    В този момент биХ си казала само:...Вдигни очи!
    Поздравления!
  • Може би звучи детско и наивно,
    но не и инфантилно и пасивно.
    На мен ми хаpесва
    и емоциите ми - сpесва.
  • Благодаря !
    Винаги ще воювам за слънцето си и за вярата в живота! Нека всички правят така струва си да дишаш !
  • Струва си да воюваш и за слънцето, и за своята поезия. В нея има
    много чувствителност и заслужена вяра.Успехи.Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...