ВЯРАТА В ДОБРОТО
ВЯРАТА В ДОБРОТО
Когато си самотен ти
и никой не те чака,
когато твоите мечти
са рухнали във мрака.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
не вярвай в самотата си,
на хората разчитай.
И щом баща и майка, брат,
сестра и близки, ах,
не те разбират в този свят,
ти повярвай пак във тях.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
в семейството си вярвай ти,
на близките разчитай.
Дори когато те остави
любимото момиче,
Не го обричай на забрава,
а пак го ти обичай.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
в раздялата не вярвай ти,
на любовта разчитай.
Когато си предаден ти
от свой добър приятел,
дори да страдаш му прости
и преглътни сълзата.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
в приятелството вярвай ти,
на дружбата разчитай.
И между четири стени,
затворен в тишината,
не падай духом, а стани
и продължи нататък.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
в затвора си не вярвай ти,
на свобода разчитай.
Когато се почувстваш слаб
и с болка във сърцето,
попаднал като лодка там,
във буря сред морето.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
в късмета сляп не вярвай ти,
на себе си разчитай.
Дори като попарен лист
на есента в сланата
да гаснеш сред пейзаж сребрист
и със тъга в душата.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
във зимата не вярвай ти,
на лятото разчитай.
Дори и птица да си ти
с прекършено крило,
на волята си полети
със вдигнато чело.
Да бъдеш с хората добър
ти вечно се заричай,
в пълзенето не вярвай ти,
на полета разчитай.
Дори пропаднал в злия мрак
на бездната житейска,
поуката помни ти пак,
прастара и библейска:
„Със хората добър бъди
и завистта отричай,
в омразата не вярвай ти,
а ближния обичай”!
05. 02. 2003 г.
Кюстендил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Манов Всички права запазени
