Вярвах ти
Кратка спирка бях,
просто забавление поредно.
Но прекалено късно го разбрах
и още вярвах - до последно.
Вярвах, че ще дойдеш ти,
да преобърнеш живота ми.
Да превърнеш всичките сълзи
в щастливи мигове добри.
Едно-единствено желаех -
да се върнеш пак при мен.
Да те прегърна си мечтаех,
да осмислиш моя ден.
Напразни мечти несподелени,
изгубени в безкрайната тъга.
Вярата и болката непроменени,
изгубени заедно с любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
