11.02.2007 г., 15:39 ч.
Вярвам...
Вярвам...
Пролетни луди води са се втурнали,
пеят навсякъде, чу ли потоците?
Нямат прегради, заливат ливадите,
денем и нощем не спират, прекрасни са,
плискат, искрят и за малко почиват си
в ниски долчинки и пак се затичват, и
пак лъкатушат, насищат я – жадната,
тъмна земя, окована от зимата,
търсят пролуки, играят със корени,
бисерен звън се разсипва под клоните,
ръсят надолу отминали спомени
чрез семенцата заспали, оронени,
сякаш засяват по пътя си новите
цветни и бели надежди на хората.
Пак ще покълнат и пак ще са истински,
толкова крехки и толкова силни са,
срещнат ли топлото слънце и меката
почва, запазила всичкото минало...
Тръпнещо бъдеще в нея поникне ли,
пак ще се втурнат реки сред зеленото,
този път – цъфнали, цветни, ухаещи...
Плискат реки от цветя, като истински –
бели, лилави, в позлата и алени,
помнят на снежни потоци пътеките...
Искам да вярвам, че там, през годините
пак ще си правят венчета децата ни,
пак ще докосват земята ни, топлата,
пак ще разперват ръце, а сърцата им
сила ще пият от здравите корени...
("Реки цветов": "Там, где мчались весенние потоки, теперь везде потоки цветов"– М. Пришвин)
Пролетни луди води са се втурнали,
пеят навсякъде, чу ли потоците?
Нямат прегради, заливат ливадите,
денем и нощем не спират, прекрасни са,
плискат, искрят и за малко почиват си
в ниски долчинки и пак се затичват, и
пак лъкатушат, насищат я – жадната,
тъмна земя, окована от зимата,
търсят пролуки, играят със корени,
бисерен звън се разсипва под клоните,
ръсят надолу отминали спомени
чрез семенцата заспали, оронени,
сякаш засяват по пътя си новите
цветни и бели надежди на хората.
Пак ще покълнат и пак ще са истински,
толкова крехки и толкова силни са,
срещнат ли топлото слънце и меката
почва, запазила всичкото минало...
Тръпнещо бъдеще в нея поникне ли,
пак ще се втурнат реки сред зеленото,
този път – цъфнали, цветни, ухаещи...
Плискат реки от цветя, като истински –
бели, лилави, в позлата и алени,
помнят на снежни потоци пътеките...
Искам да вярвам, че там, през годините
пак ще си правят венчета децата ни,
пак ще докосват земята ни, топлата,
пак ще разперват ръце, а сърцата им
сила ще пият от здравите корени...
("Реки цветов": "Там, где мчались весенние потоки, теперь везде потоки цветов"– М. Пришвин)
© Доли Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мария, Христо, благодаря ви, с пожелание за оптимизъм -
Красив стих, Доли!!! Скоро ще дойде пролетта и всичко това ще бъде!!!
Поздрави!!! -
Благодаря ти, Мойра! Обичам поточетата и това си е
-
Скъпа Доли, обрисувала си стълбичка надолу към поточето...
Прекрасни редове! -
Водопад от вяра и чувство.
Образен и бурен стих Доли.
Поздрав и усмивка. -
Много се радвам, че ви е харесало! Поздрави
-
И вярата ти е много силна!!!
Поздрави за този прекрасен стих! -
Чудесен стих, Доли!
-
Искам да вярвам, че там, през годините
пак ще си правят венчета децата ни,
пак ще докосват земята ни, топлата,
пак ще разперват ръце, а сърцата им
сила ще пият от здравите корени...
Да го вярваме, Доли. Силно написано и много оригинална форма! -
Искрен поздрав, Доли! Чудесен стих - думите лъкатушат като речни вълни, за да прелеят в сърцето с цялата си сила и красота! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!
Много ми хареса!