Вярвам...
Вярвам...
Пролетни луди води са се втурнали,
пеят навсякъде, чу ли потоците?
Нямат прегради, заливат ливадите,
денем и нощем не спират, прекрасни са,
плискат, искрят и за малко почиват си
в ниски долчинки и пак се затичват, и
пак лъкатушат, насищат я – жадната,
тъмна земя, окована от зимата,
търсят пролуки, играят със корени,
бисерен звън се разсипва под клоните,
ръсят надолу отминали спомени
чрез семенцата заспали, оронени,
сякаш засяват по пътя си новите
цветни и бели надежди на хората.
Пак ще покълнат и пак ще са истински,
толкова крехки и толкова силни са,
срещнат ли топлото слънце и меката
почва, запазила всичкото минало...
Тръпнещо бъдеще в нея поникне ли,
пак ще се втурнат реки сред зеленото,
този път – цъфнали, цветни, ухаещи...
Плискат реки от цветя, като истински –
бели, лилави, в позлата и алени,
помнят на снежни потоци пътеките...
Искам да вярвам, че там, през годините
пак ще си правят венчета децата ни,
пак ще докосват земята ни, топлата,
пак ще разперват ръце, а сърцата им
сила ще пият от здравите корени...
("Реки цветов": "Там, где мчались весенние потоки, теперь везде потоки цветов"– М. Пришвин)
Пролетни луди води са се втурнали,
пеят навсякъде, чу ли потоците?
Нямат прегради, заливат ливадите,
денем и нощем не спират, прекрасни са,
плискат, искрят и за малко почиват си
в ниски долчинки и пак се затичват, и
пак лъкатушат, насищат я – жадната,
тъмна земя, окована от зимата,
търсят пролуки, играят със корени,
бисерен звън се разсипва под клоните,
ръсят надолу отминали спомени
чрез семенцата заспали, оронени,
сякаш засяват по пътя си новите
цветни и бели надежди на хората.
Пак ще покълнат и пак ще са истински,
толкова крехки и толкова силни са,
срещнат ли топлото слънце и меката
почва, запазила всичкото минало...
Тръпнещо бъдеще в нея поникне ли,
пак ще се втурнат реки сред зеленото,
този път – цъфнали, цветни, ухаещи...
Плискат реки от цветя, като истински –
бели, лилави, в позлата и алени,
помнят на снежни потоци пътеките...
Искам да вярвам, че там, през годините
пак ще си правят венчета децата ни,
пак ще докосват земята ни, топлата,
пак ще разперват ръце, а сърцата им
сила ще пият от здравите корени...
("Реки цветов": "Там, где мчались весенние потоки, теперь везде потоки цветов"– М. Пришвин)
© Доли All rights reserved.
Мария, Христо, благодаря ви, с пожелание за оптимизъм 
