Вярвам
Когато си сам
и залутан си в тъмното,
когато надеждата бяга,
когато бедите пристигат по съмнало
и мъката в примка те стяга,
не спирай да вярваш,
че има го синьото,
лазурното чисто небе,
че малката радост
е ей там зад ъгъла
и скоро при теб ще се спре.
А колко е нужно -
един скъп приятел
с голямо любящо сърце
и дарбата да бъдеш мечтател.
Това е: "Вземи се в ръце!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Борисова Всички права запазени
