Вярвам
Чувам далечния зов на фанфарите
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето,
от безпътие озлобен ...
Стигат толкова неправди,
стигат преходи безкрай,
времена идват звездопадни,
когато се събира урожай,
в залеза на мутри ретроградни
ще се съгражда човешки рай ...
Сега сънувам само, непробудно,
но знам, ще дойде пак денят,
длъжни сме да сътвориме чудо,
да си върнем прокудени чеда!
Дори изобщо да не се събудя,
вярвам, за добро създаден е света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
