23.12.2007 г., 9:11

Вярвам, че по Коледа стават чудеса!

2.4K 0 23
Толкова сте малки, така невинни,
все още нищо не видели от света.
А в очите ви толкова тъга и болка,
от сърцето ми отрони се сълза.
Към мен протягате малки ръчички
и проронвате тихо: мамо, ела!
Как да стана вашата майка?
Къде, Господи, е тази жена?
Аз зная, има безброй причини,
никой не знае живота къде ще го отведе.
Но Боже, погледни ги само,
това са твоите дъщери и синове.
Сломена от болка не мога да говоря,
каква щях да бъда, ако не бе до мен мама сега?
Толкова е трудно, жалко и абсурдно,
че тези деца живеят със страха.
Попитах малкото момиче,
със тъжните сини очи:
какъв дар ще искаш за Коледа
белобрадият старец да ти подари?
То се сгуши в мен и ми каза своята мечта:
искам да имам майка - мила и добра.
Вярвам, че по Коледа стават чудеса!
Боже, пази ги, пази всички деца!!!



                                                       "Dum Spiro Spero" (Докато дишам, надявам се!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е Вани Прекрасно е... Поздравления
  • Много тъжно и дълбоко, Вани! Ех, защо има толкова болка по света и какви са тези майки, които оставят децата си? Не мога да ги разбера! Поздравления за стиха!
  • Не се натъжавай Ани!
    Поздрав и за двамата!
  • Ех, Ванинче, натъжи ме...
    Аплодирам те за този стих!
  • запази вярата!!!!!!браво,хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...