Да вярвам в любовта желая,

в разтърсващата нейна мощ

и да трепна от вълнение копнея

в поредната безсънна нощ.

Но да вярвам в любовта не мога,

обречена фантазия е тя

и безмислена е сладката тревога

по утрото, неизвестността.

В любовта да вярвам ме е страх,

вълшебница коварна тя е -

повярвах и измамена от нея бях,

от запленяващата ù магия.

Как да вярвам в любовта, не знам,

щом връхлита и с мечти омайва

и ненадейно си отива с тях,

а след нея пустота остава.

Но ще повярвам в любовта отново,

пред неустоимия ù чар безсилна

и вдъхновена от илюзии красиви,

сияеща ще шепна – любов има.