Вярвам в любовта
Да вярвам в любовта желая,
в разтърсващата нейна мощ
и да трепна от вълнение копнея
в поредната безсънна нощ.
Но да вярвам в любовта не мога,
обречена фантазия е тя
и безмислена е сладката тревога
по утрото, неизвестността.
В любовта да вярвам ме е страх,
вълшебница коварна тя е -
повярвах и измамена от нея бях,
от запленяващата ù магия.
Как да вярвам в любовта, не знам,
щом връхлита и с мечти омайва
и ненадейно си отива с тях,
а след нея пустота остава.
Но ще повярвам в любовта отново,
пред неустоимия ù чар безсилна
и вдъхновена от илюзии красиви,
сияеща ще шепна – любов има.
© Мартина All rights reserved.
