Вярвам в ръцете си

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от  въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар. 

От покорени върхове не трупам слава.
На Смирненски аз приказката знам.
Дори и в низините се раздавам
с надеждата да не зацикля там. 

Умея да си правя равносметка
и често си я правя при това.
Достойнство не залагам на рулетка,
защото то изгражда личността. 

"Къде е мястото ми?"- питам се неспирно.
За търсещият - пътят е следа.
Мечтите ли? Не могат да умират!
Мечтите са приятна свобода! 

Ако успея, знам, ще разберете!
Ако ли не- това не е беда...
Вярвам във ръцете си - и двете,
градящи с обич моята съдба.