18 дек. 2024 г., 22:54

Вярвам в ръцете си

465 1 0

 

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от  въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар. 

 

От покорени върхове не трупам слава.
На Смирненски аз приказката знам.
Дори и в низините се раздавам
с надеждата да не зацикля там. 

 

Умея да си правя равносметка
и често си я правя при това.
Достойнство не залагам на рулетка,
защото то изгражда личността. 

 

"Къде е мястото ми?"- питам се неспирно.
За търсещият - пътят е следа.
Мечтите ли? Не могат да умират!
Мечтите са приятна свобода! 

 

Ако успея, знам, ще разберете!
Ако ли не- това не е беда...
Вярвам във ръцете си - и двете,
градящи с обич моята съдба. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...