Dec 18, 2024, 10:54 PM

Вярвам в ръцете си

  Poetry
466 1 0

 

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от  въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар. 

 

От покорени върхове не трупам слава.
На Смирненски аз приказката знам.
Дори и в низините се раздавам
с надеждата да не зацикля там. 

 

Умея да си правя равносметка
и често си я правя при това.
Достойнство не залагам на рулетка,
защото то изгражда личността. 

 

"Къде е мястото ми?"- питам се неспирно.
За търсещият - пътят е следа.
Мечтите ли? Не могат да умират!
Мечтите са приятна свобода! 

 

Ако успея, знам, ще разберете!
Ако ли не- това не е беда...
Вярвам във ръцете си - и двете,
градящи с обич моята съдба. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...