Вярвам в теб*
Вярвам в теб
Със вятъра едно момче говори:
"О, ветре, моля те, кажи,
ти обикаляш всичките земи,
видя ли нейде свидна ми изгора?
Че много ми е мила на сърцето,
далече е от мен сега,
ридае горко моята душа,
целува я съзнанието клето.
Младежка лудост броди из кръвта ми
и няма нощ, и няма ден,
едничка сал гори във мен
мечтата да се слеем във съня ми.
Намери я, ветре, доведи я тук,
не сещам мирис, нито вкус
без нея, животът ми е пуст"...
"Видях я... в прегръдките на друг"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
