Загръщай ме със ризница от спомени.
За да ме топли - тежко и по мъжки
по криволичещи пътеки,
сред сълзи изронени,
когато често ми говориш с недомлъвки.
Прегръщай ме с ръцете си - пожар.
Гали ме по косите изрусели.
Под твойте длани, парещи макар,
излитат сутрин лястовици бели.
В легенди, в благородни рицари - не вярвам.
От лястовици вечер няма и следа.
Но не във църква, а на теб се изповядвам. ...